Македонци или Мирмидонци са Българите ?!

Прабългарите са митичното Ахейско племе Мирмидони според исторически документ от Х в.

"Ахеи" (мозайка от Улпия Ескус,днес при с. Гиген, Плевенско - 3 в.)        "Ахейци" е общото име,с което Омир в "Илиада" назовава разнородната армия,обединена от обща цел - обсадата и превземането на Троя, предвождана от Ахил и Агаменмнон.            Пристигнали на Балканския полуостров през бронзовата епоха (II хил. пр. н. е.) от Африка (тогава наричана Древна Либия,а населението и - либийци).Живеели в Аргос (днес това име носи град в Гърция в областта Пелопонес). Имали писменост (линеарно писмо Б),което все още не е разшифровано.       От родината си донасят религията и обичаите,възприемат пантеона на древногръцките богове,или поне някои от тях, като бога на Небето и мълниите - гръмовержеца Зевс. Сближили се с местните племена и успяли да наложат господството си над тях,но останали потайни и коварни,познавали мъжката любов и научили на нея балканските земеделци. "Имали идеален флот,точно както гърците".       Мирмидони от Уикипедия, свободната енциклопедия   Мирмидоните или Мирмидонците (на гръцки: Μυρμιδόνες) са митично ахейско племе от остров Егина. Според някои митове те произлези от Мирмидон, син на Зевс и Евримедуза. Според друг мит след като островът бил обезлюден от страшна чума, Зевс, по молба на Еак, превърнал мравките в страната в човешки същества и затова новият народ започнал да се нарича мирмидонци (от гр. μύρμηξ, „мравки“). По време на Троянската война мирмидонците се сражават под водачеството на Ахил.[1] Има теория за родствена връзка на мирмидонците с (пра)българите. Йоан Малала пише „пристигна с атридите и самси Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирмидоняни, а сега българи, 3000 души“.[2] Тези сведения са много оспорвани, но са исторически факт. Това сведение е отразено и старобългарския превод на „Илиадата“ направен по времето на цар Симеон Велики в Преславската книжовна школа.[2] За връзка на мирмидоните с българите се споменава и от Йоан Цеца, който пише „и тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой две хиляди и петстотин“.[3]  Документ от Тесалия - Х в. План на римската колония Улпия Ескус и разкритите сектори: 1-3. Храмове на Юпитер, Юнона и Минерва; 4. Гражданска базилика, 5. Храм на Фортуна, 6. Сграда за разходки през зимата, 7. Сграда с мозайката “Ахейци”, 8. Късноримска баня, 9. Сграда еxtra muros.   Надписът върху мозайката от Улпия Ескус след реставрация.       Част от него очевидно е фалшифицирана - безспорна и оригинална е само думата "AXAIOI" и може би последните една-две букви то предходната,която е разчетена като името на древногръцкия комедиограф Менандър. След реставрация половината от надписа е на латински език,а оригинала - на гръцки. 

"Орфей от с.Байкал"

 

(артефакти свидетелстващи за разпространението на соларния култ в българските земи през бронзовата епоха) 

 



 

 

Ако откриете случайно на Великден,когато сте излезли на разходка край реката в слънчев пролетен ден човешки череп . . .
Тракийските съкровища (траките през Бронзовата епоха)
"Гробът на Орфей"- откритието,заради което проф.Николай Овчаров получи прозвището "Българският Индиана Джоунс"
След Големите лъжи,време е да преоткрием България !



Чук, камък, дължина 11,5см, III хил. пр. Хр., Калето на с. Ерден

 



Бойни брадви от камък и бронз от с.Угърчин (бронзова епоха)
 

 

 

 

Етапи в развитието на брадва по време на бронзовата епоха

 




Керамика от бронзовата епоха
 

 

"Яка" (украшение за врата) и каменни брадви от музея в Тулуза (бронзова епоха)

 



Тежести за стан

 

Прешлени за вретено

 

 

"Сериозно наранени и счупени човешки останки, датиращи от ранната бронзова епоха, са били открити по брега на немска река, недалеч от гр. Нойбранденбург. Това откритие доказва, че в онова далечно време на това място се е провело голямо сражение. Останките са датирани към 1250 – 1200 г. пр. Хр."

 

 

Преди няколко години,когато летувах на брега на р.Дунав в родния дом на баща ми,съвсем случайно попаднах на една находка,която ме накара да фантазирам в сферата на археологията и митологията. Излизайки от реката,почти до брега между камъните видях малък бронзов медальон с формата на розета,покрит с плътен корозионен слой.Бях удивена от хармоничната простота и красота,затова го разгледах внимателно.Без съмнение в ръцете си държах антично бижу (фрагмент от счупената халкичка беше споена от корозионните продукти в отвора за окачване).

Това,обаче не е всичко,в страни от медальона,на около 30-40 см вниманието ми привлече един по-различен и необикновен по своята форма фрагмент от камък,който се отличаваше от речните камъни.Имаше прилежно загладен остър ръб (речните камъни са равномерно и гладко заоблени).Нямах никакво съмнение,че в ръцете си държа фрагмент от каменна брадва. Не мога да опиша радостта си,защото това откритие по косвен начин датира медальона в бронзовата епоха.

 

Лице на медальона при откриването му (преди реставрация)

 

Гръб на медальона от с.Байкал

 

 

Показах го на своя позната - археолог и тя потвърди,че находката вероятно е от епохата на късния бронз,изненадана беше само от това,че е открита на повърхността. Моето обяснение е,че тя е била в речните наноси,които пролетните води на реката постепенно отмиват.

Случката,която разказах в началото,ме пренесе в легендите . . . През пролетта на следващата година отново бях в Байкал и не исках да си тръгна,преди да съм видяла Великата Река. Мои приятели ми доставиха това удоволствие и в един много слънчев предиобед на Светлия ден Великден ние се разходихме до плажа. Не бяхме стигнали още до реката,когато върху пясъка открихме човешки череп. Горната част на теменната кост (левият лоб) беше строшена и парче от нея се намираше на няколко метра по-надолу (по посока на течението на реката).Огледах фрагмента и счупването - беше старо. Видимо за възрастта може да се предположи,че е на млад човек около 20-40 годишен.Липсваха предните зъби,но останалите бяха в перфектно състояние,дори огледах има ли мъдреци.Мисля,че черепът е понесъл механични травми и тогава си спомних за фрагмента от каменна брадва и бронзовия медальон,свързах ги по-скоро интуитивно !

 

 

Когато се върнах в родния си град,любопитството ми пребори професионалната предпазливост и се заех с реставрацията на медальона от с.Байкал.Това е резултатът - повърхността на метала е значително по-шуплеста поради това,че медтта в резултат на окисление се е преобразувала в окиси и хидроокиси,а фрагментът от халкичката за окачване вече не беше фиксиран от корозионните продукти към отвора за окачване,но изяществото и красотата на това укашение бяха напълно разкрити след отстраняване на корозионните продукти .

 

 

 Бях завладяна от легендата за Орфей и свързах смело своята находка с митичния герой - обстоятелствата около смъртта му,това,че е убит с камъни,главата му отделена от тялото и хвърлена във водите на река.

Формата на розета символизира слънчевия диск и се свързва със соларния култ. Орфическата доктрина обвързва соларния култ с култа към бог Дионис и вярата в Живот след смъртта.

Митът за Орфей и легендите,преразказани от Древните гърци,говорят за това,че Главата на Орфей имала силата да пророкува и песента и продължавала да омайва,носейки се по реката . . . (физически това е невъзможно,за да плува на повърхността на водата,трябва да е празна кратунка). Вероятно е потънала и впоследствие е била "погребана" в плодородната тиня,която реката всяка пролет при пълноводие е отлагала на брега.

Други находки,които съм откривала по тези места,свидетелстват за дълговечното,почти непрекъснато съществуване на поселения от различни епохи: фрагменти от керамика - паници,чаши,амфора,тежести на стан,прешлен от вретено,стъклена гривна,лампичка,голямо количество кремък . . .

 

 

Фрагмент от стъклена гривна (тъмно-синьо стъкло)

 



Фрагменти : прешлен от вретено и тежести за стан от с.Байкал

 

 

Фрагменти от амфора,лампичка,прешлен за вретено,тежести за стан,устия на съдове от с.Байкал

Фрагменти - дъно на паница,дръжки и устия от паници и чаши открити в с.Байкал



Паница от с.Байкал

 

Фрагменти от керамика,открити на брега на р.Дунав при с.Байкал,Плевенско

 

 

 

 Бедни ли сме,когато земята,върху която стъпваме,е "Чисто злато" ?! Легендарният певец Орфей,Ахил,Александър Велики . . . Величествена природа,омайна красота,това е България !

 

Недалеч от това място са разкрити останките на римски град от I - III в. Улпия Ескус,близо до с.Гиген,Плевенско. Градът не е проучен и разкопките са прекратени. Работата с италиански археолози едва ли ще продължи,защото преди години още е станало ясно,че той не е типичен град от римската епоха. Получил е статут на колония,което е най-висшата степен на независимост от Рим. Архитектурата,монументалната скулптурна и декоративна украса  недвусмислено насочват към т.нар."македонски" стил. Това е единственият открит град от тази епоха в българските земи,въпреки че повсеместно са разпространени гробници от "македонски тип". Това го прави уникален паметник не само за България,но и на Балканите.